Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2018 09:38 - Моята изповед - битка със смъртта! (илюзията, за една грешница)
Автор: urpa4a Категория: Поезия   
Прочетен: 659 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 20.02.2018 09:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Всичко случва се за ден.
Някога дори повратен в даденият момент.
Разгръщат се и отделят се, всичките отрови.
Вървиш, крещиш, катериш, за да го пребориш.
Срещу вятъра без страх летиш, дори да паднеш, знаеш, че няма как да изгориш.
Чистиш, чистиш, но искаш да се преродиш, защото нищо друго няма как да знаеш, че ще ти се случи, ако със смъртта не се сдобриш.
А тя дошла е във съня ти и си проси, за животът ти, да се докосне, да изпепели очите си, за да ти покаже, колко грешно ходил си.
Отбягваш болката в слепите й очи, отдалечаваш се, а тя сакатата все повече се приближава, даже малко нагла става, ръсиш й стотинки, за да я забавиш, но сякаш все по-бърза става.
Открива се на бойното поле, нито сляпа, ни саката е...
Отдалечаваш се, ще скачаш с бънджи ти, а тя седи и чака своят ред, сякаш с тебе да скочи иска и се бута, да е пред све, а ти отказваш й да я пуснеш на своят ред, препускаш дори върволицата-духа го "свободиш" да излети от тебе си и да е напред, за да изчистиш я от хората до теб.
Всичко връща се, когато отровата посята от другите била е, намираш силите, да им простиш, сякаш самите те нехаят, че се отравят, от всичкото това...
Дори с глас да се дереш, ти разбираш - НЕ МОЖЕШ ДА ГИ СПРЕШ!!!

ПОДПИС: ГЛАС В ПУСТИНЯ, АЗ-ЪТ Е В ОАЗИСА И МЕ ПРИЮТИ!










Гласувай:
3



1. vesever - И аз мисля, че не можем да ги спрем, но ...
20.02.2018 13:11
И аз мисля, че не можем да ги спрем, но с доброто в себе си можем да надделеем над злото, което идва отвън...и да не го оставяме да се шири.
цитирай
2. urpa4a - Така е Весе...
24.02.2018 10:21
vesever написа:
И аз мисля, че не можем да ги спрем, но с доброто в себе си можем да надделеем над злото, което идва отвън...и да не го оставяме да се шири.


Знаеш ли, колкото повече се замислям, с добротата си човек, открива сърцето си, ранява се, за да прости и тази прошка обаче помага...
Защото има грешки, които с времето ни се показват, колкото и да ги отбягваме, а само на прага на смъртта можем, да избистрим, че ще се унищожим.
Когато смъртта ми се появи в сънищата, разбрах колко близко е била в миналото ми и как сме я гледали, не като орисница, а като просякиня, но само истината успя да ни спаси от нея, въпреки че седи и чака следващият повратен момент, когато пак ще сгрешим, но се надявам да е, когато му дойде времето, а не без време да се тровим, за да искаме да си отидем, без да разбираме това.
Разбира се, винаги единият от двама ще е оплют, защото знаеш - няма ненаказано добро...
Дано старицата никога, да не е тази, която трябва да решава, кой крив, кой прав, а само здрави и щастливи да сме занапред ;)
Вътрешната сила е важна в тази битка и винаги ще идва в момент на нужда, когато е провокирана от добротата, която е заложена в човекът, вътре в нас самите ;)
Любов, доброта, обич и никой друг не ще е прав, освен сърцето ти лъвско, дето е ;)
Хайде, че се оспамих, това, като за нов пост ми дойде ;)

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: urpa4a
Категория: Поезия
Прочетен: 361008
Постинги: 382
Коментари: 261
Гласове: 759
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031